НАСКУЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; наскуча̀я се, -а̀еш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. Скучая, обикн. продължително, докато ми дотегне. Стараех се да гледам само в чашата си, за да не поемам реплики, да не се усмихвам, да не проявявам излишен интерес към нищо и никого. Изобщо хубавичко се наскучах. П. Вежинов, Б, 10. — Сигурно се е наскучала и затова ни вика, да потанцува. Д. Кисьов, Щ, 40.